ДепартаментСредиземноморски и Източни изследвания

Индоевропейските изследвания не престават да вълнуват интересуващите се от сравняване на древните езици от Хималаите до Британските острови. Терминът индоевропейски, макар и не обхващащ точно всички географски области, където исторически са били засвидетелствани писмени паметници на езиците, които съставят това ‘семейство’, се е наложил в описването им и вече повече от два века подхранва интереса на поколения учени. Плодотворността на наблюдението, направено формално на една сбирка на Кралското Азиатското дружество в Калкъта, Индия, доведе до много от тези нови открития въз основа на метода на простото сравняване на отделни думи от старите езици.

Съчинението обхваща една съществена част от най-важните за индоевропеистиката въпроси. То е построено така, че да бъде един лесно достъпен и удобен наръчник по всички теми, които се разискват на лекции и семинари в рамките на НБУ. Отделните по-малки заглавия всъщност заострят вниманието към специфична проблематика.

Тъй като в България липсва подобно концептуално излагане на фактите от последните няколко деситилетия на изследване на индоевропейските езици и индоевропейската култура, постарах се да предложа освен основната информация по отделни теми и съответната нова литература в подробности.

В книгата се отдава по-голямо значение на конкретната страна на проблемите и съм се стремял да дам колкото се може по-пълна картина на фактологията. Чрез излагане на различни ключови мнения се стига и до по-широки обобщения, чрез които се обосновават генерални тези. В изследването е прокарана и обоснована тезата за взаимодействията в пространствата на най-старите засвидетелствани индоевропейски езици. Изтъква се, че между центровете на Егея, Понта и Анатолия съществуват връзки поне от 2-то хилядолетие пр. Хр. Не маловажен факт е, че археологията ежегодно доставя нови данни, материали и пр. за това динамично равновесие, което, както се възприе съвсем отскоро, не се изразява в колонизиране на територии в смисъла на западноевропейската колонизационна система. Забелязват се нови оси на културно взаимодействие. Оста Елада – северните територии отвъд Егея е от по-късно време и за нея има само спорадични сведения за ранните времена. Напротив, много по-интензивни са идеалните процеси, протичащи между Анатолия и Тракия, където паралелите са по-много на брой и от по-рано.