facebook

ДепартаментСредиземноморски и Източни изследвания

проф. Златозара Гочева, д.н.

проф. Златозара Гочева, д.н.

 

(30.09.1932-18.02.2013 г.)

 

Един от най-изтъкнатите изследователи на Древността в българските земи, археолог и траколог. Оставя забележима диря като учен, получил заслужено признание на европейската научна общност, допринася за престижа на българската наука за древността.

 

Един от основателите и преподавател в департамент „Общество и култура на Средиземноморието“ на Нов български университет. С нейната преподавателска дейност в Нов български университет и множество европейски университети е свързано израстването на редица български учени в областта на античната археология и епиграфика.

 

Просторът й бе от класическата филология и древните писатели през историческите писания до археологическите извори и методи, цялата палитра от знания, които градят представа за предците ни. Този обширен кръг от научни интереси е белязан от няколко акцента, които ще останат дългопаметни жалони в българската историопис и в науката за древността. Това са заниманията й с изворите за Тракия и траките с участие в издаваната поредица, на която тя е съставител, член на редакционния колектив и преводач в том І (1981) и главен редактор на том ІІ (2002), както и няколко аналитични писания на тази тема. Вторият акцент са заниманията й с религията на траките, документирано начало е нейният докторат: „Култът на Аполон в Тракия“ (1976), последвано от дълъг ред изследвания върху паметниците и култа на тракийското конно божество, тема към която тя неизменно се завръща в годините, за да ни остави едно наследство от над 50 научни публикации, както и наченатия с Манфред Оперман през 1979 г. корпус на паметниците на Тракийския конник (Corpus Cultus Equitis Thracii, I, II-1, II-2). Друга тема е за организацията на религията в тракийските провинции на Римската империя с изследвания върху жреци, храмове и светилища, и включваща изследвания върху религиозния живот на отделните градове: Никополис ад Иструм, Филипопол, Пауталия, Сердика, Августа Траяна, Одесос, Абритус. Тази широта на интересите може да се проследи и в участието й в археологически разкопки и проучвания: Плиска, Преслав, Кладенци, Царевец, Варна, Кюстендил, Чертиград, Кабиле, Малко Чочовен (Сливенско), Краево (Ботевградско), Огняново (Пазарджишко), Рояк (Варненско).

 

През 1960 г. тя се дипломира в специалност Класическа филология със специализация по Археология в Софийския университет, а през 1961 г. начева научните си занимания в Археологическия институт и музей към БАН, продължава в кариерата на преподавател по антична археология във Великотърновския университет (1966-1972), връща се в БАН в Института по тракология, където е научен сътрудник с основаването през 1972 г., по-късно и в Софийския университет като член на колектива на ЦДЕК (1983), така и в Нов български университет, където през 1992 г. чете лекционен курс, а от 1993 г. е ръководител на департамента „Общество и култура на Средиземноморието“.

 

Признание на постигнатото в научните занимания е членството й в международни  институти  и  асоциации:  член-кореспондент  е  на  Немския  археологически институт (DAI), член е на Винкелмановото общество в Стендал, на Международната асоциация за Класическа археология, на Международната асоциация за гръцка и латинска епиграфика (AIEGL), на Международния център за изучаване на античната гръцка религия (SIERGA), на Международната федерация на сдруженията за класически изследвания (FIEC), на редакционния съвет на Иконографския лексикон на класическата митология (LIMC).

 

Научните занимания намират проява и в многобройните лекционни четения и семинари в бакалавърски и магистърски програми: антична археология, латински език, антична епиграфика, тракийска религия и култура във Великотърновския университет; иконография на античната митология в специализацията по археология на Софийския университет; антично изворознание, антична епиграфика, тракийска религия и култура, антична религия, класическа археология в Нов български университет. Научен ръководител на магистърски тези и докторанти, рецензент и търсен събеседник.

 

Автор е на десетки научни публикации и четири монографии.

 

 

Някои публикации

 

Завещано от Траките. София: Отечество, 1987, 111 с.

Защо се пали олимпийският огън. София: Отечество, 1980, 71 с.

Крепост на местността Хисарлъка в гр. Кюстендил. ИБИД, 27, 233–254.

Тракийско светилище на Нимфите при с. Огняново. В Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев (SAUS, Suppl. 2), София, 112–118.

 

 

 

Източник: Central and Eastern European Online Library

Фото кредит: Central and Eastern European Online Library