ДепартаментСредиземноморски и Източни изследвания

Корпус 1, зала 212


Организатор:
Югоизточноевропейски Център за Семиотични Изследвания


Лектор:
Проф. Мустафа Озари


Модератор:
Проф. Кристиан Банков, д.н.


Участници:
студенти и преподаватели

В турските академични среди литературата от втората половина на XIX в. до наши дни се нарича съвременна турска литература. В рамките на това творчество изобразяването на българи е послужило като стилистичен похват в множество литературни произведения. Изобразяването на българите се е развило с течение на времето.

През втората половина на XIX в. българите са разглеждани като неразделна част от Османската империя, често са изобразявани като млекари, продавачи на супа и учители, представляващи типичен обществен елемент. По време на управлението на Абдулхамид II (1876-1909 г.) българските герои често са изобразявани като бунтовници. След Балканските войни обаче българите започват да бъдат изобразявани като съюзници в турската литература.

С обявяването на Турската република през 1923 г. образите на българите отново се променят. Понякога те са изобразявани като съседи, а друг път - като автократични владетели, което отразява променящата се динамика вследствие на миграцията от България към Турция. След 90-те години на ХХ в. настъпва още една промяна в представянето им. В много романи българите са изобразени като добри съседи, които защитават турците от деспотични бюрократи, отразявайки развитието на българо-турските отношения.

Мустафа Озари е професор по литературна семиотика в Университета в Балъкесир, Турция.